Освен Радо Шишарката, важна страница в мутренската „епопея” и империята ВИС е оставил и фолк – идолът Володя Стоянов. Той попада по изключително любопитен начин в средите на трибуквената групировка. Месеци преди това врачка предсказва на певеца това, което предстои да му се случи. През 1995г. изпълнителят на македонски песни се е изявявал в битовата кръчма „Вкусното пиле“ в Сандански. Един от най – редовните посетители по това време е бил братът на Васил Илиев – Георги. След като една вечер алкохолът и дрогата дошли в повече на „Главния“, го осенила мисълта, че е намерил най – големия подарък за своя батко. Жоро сграбчил „войводата“ и буквално го „отвлякъл“. Това, което направило впечатление на братя Илиеви било, че Володя Стоянов можел да пее всякакви стилове музика.
Два мерцедеса откарали изпълнителят в София. Скъпият „дар” бил поднесен на Васко, който през смях се зачудил на брат си. „Войводата” бил настанен в резиденция „Бояна” и бил подложен на… изключителен лукс. Случващото му се било в пълен контраст с предупрежденията, които му отправили негови близки преди да бъде „похитен” от висаджиите. Приятелите на певеца били убедени, че животът на Стоянов ще се превърне в истински ад. Че ще бъде подложен на мъчения и ще бъде дрогирван от борците. Въпреки началните си опасения, от този ден Володя се превърнал в звездата на ресторант “Мираж” . Не минавало вечер, в която Васил Илиев и компания да пеят с чаша вино в ръка неговите песни. След смъртта на Васко, Володя Стоянов се превръща в „придворния“ певец на Жоро Илиев – чак до неговата гибел. Една от любимите песни на братя Илиеви била „Чаша вино”:
„Не ме питай стара майко,
не ме питай, не ме моли
да ти кажа как живея сам.
Нещо в живота не върви,
все не стигат пустите пари,
де ще му излезе края – не зная.
В празна стая с чаша вино,
стари рани си лекувам,
всяка вечер с мойта мъка аз пирувам.”
Според самият Володя Стоянов Васил и Георги Илиеви са припознавали себе си в тази песен. Факт е, че братята са израстнали в бедно семейство. Баща им Андрей бил обикновен миньор, а след неговата смърт животът им станал още по труден. Двамата останали изцяло под грижите на майка им Венка, на която за жалост и бе писано да погребе всичките мъже в живота си.
Володя Стоянов смята, че сварвайки ги времето на промяната Васил и Жоро решили, че днес трябва да имат всичко, което искат и всичко, което не са имали. „Те просто взеха нещата в свои ръце, въпреки че знаеха за колко кратко ще бъдат на върха”, заявява хитовият певец.
ОТКЪС ОТ КНИГАТА „БЕЛИ ПТИЦИ И КУРШУМИ“