Славена: Обичам да ме критикуват!

Днес Славена има рожден ден и става на 23 години. Но твърди, че се чувства на 18, защото последните пет години сякаш са преминали на един дъх. Родена е в Стара Загора по време на кандидатстудентския изпит по медицина, на който се явяват родителите й. Леко притеснена след изпита, майка й Анелия я ражда малко по-рано от определения й термин. Записват я с името Славена Иванова Йорданова. Години след това не е нужно да й търсят псевдоним, но мнозина в началото я свързват с едноименната бира, без да подозират, че това е истинското й име.

Семейството е от Попово и след студентските години всички заживяват там отново заедно, където бъдещата звезда учи до 7 клас. А след това Славена постъпва в музикалното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел, първа специалност „Народни танци“, втора „Народно пеене“. Това е и първата крачка към осъществяването на голямата й мечта. Петте години са свързани с едни от най-хубавите й преживявания, с много приятели, които и до днес й липсват. В момента Славена я дели един семестър от дипломирането във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Хореография“.

Сестра й Биляна е с 9 години по-малка и според певицата като характери са коренно противоположни.

От близо година за кариерата на Славена се грижи музикалната компания „Диапазон Рекърдс“. Първата съвместна работа е авторската й песен „Минута невнимание“, изпята на Десетите годишни музикални награди на сп. „Фолк“ Срещу името на очарователното миньонче са хитовите парчета „Чужди мъже „На светло“, „Разпродажба на мечти“, Царете на купона“ и др., а през есента се очаква да излезе и дебютният й албум. За нея специалистите казват, че гласът й е топъл, плътен, емоционален, тембърът й е запомнящ се, изпълненията-майсторски.

Първото впечатление от младата певица е за едно лъчезарно и щастливо момиче. За срещата идва по-рано и нищо в поведението й не показва за първи наченки на звездната болест. Облечена е ефектно, но в никакъв случай не претенциозно. Усмихната, разговорлива и готова да отговори на всички въпроси без изключение за в. „Женски свят“. Не поставя никакви условия.

- Славена, какъв човек сте?

Подреден. И винаги съм имала респект от родител, учител. Спомням си колко много плаках за първата ми четворка, която получих в седми клас. По химия. И не защото ме е било страх, че ще ми се карат, а защото се притеснявах колко много ще ги разочаровам. Например сестра ми няма такива усещания, емоции. Умно и добро дете, но малко инат. Аз от малка се справям сама. А в нейния съзнателен живот кака й я е нямало вкъщи и сега, когато отида в Попово, тя казва „моята стая“, „моят компютър“, „моят телевизор“.

– Славена, майка ви Анелия и баща ви Иван са ветеринарни лекари, а вие изведнъж – певица? Откъде тези артистични заложби?

По бащина линия. Татко пее, дядо ми е бил музикант, а баба – певица. На третия събор в Копривщица печели бронзов медал. Мама е скарана с музиката – тя винаги се сърди, като го кажа, но пък на нея дължа идеята да уча в музикалното училище.

– Славена е истинското ви име, а цветът на косата? Кой избра за вас образа на блондинка?

Истинският цвят на косата ми е доста светъл, пепеляво русо, но не както е в момента. Отидох в Котел да си направя кичури, а от фризьорския салон излязох не с кичури, а с петна по косата. Като хиена. Боядисах се и така вече години.

– Каква част от песните ви са истина и в живота ви?

Моите песни са с различна тематика. Така всеки човек може да намери своята истина. Аз също до известна степен.

– През есента се очаква да излезе дебютният ви албум.

Надявам се това да стане още през септември. Целта не е да гоним срокове, всичко трябва да се изпипа както трябва. Песните са 10, две от тях са авторски. Осем вече са записани.

– Как се роди творческият тандем Славена – Дали Иванова?

Имах щастието да срещна подходящите хора. Бях на море. Свързаха ме с продуцентката Дали Иванова, след това с Ненчо Касъмов. Дали ме доведе в „Диапозон Рекърдс“, написа много текстове за мен, на всеки запис присъства, участва във всичко, контролира всичко.

– Каква публика харесвате?

Искрена и радостна. Преди няколко дни пях в Попово. Досега не съм имала толкова хубаво участие. Добре е да пееш за хора, които обичаш, както и да знаеш стопроцентово, че те изпитват същото към теб и ценят труда ти. Моето усилие е да нажежа атмосферата и зрителите да са активната част в нея.

– Трябва ли чуждите мъже да са забранена любов?

Мисля, че на всеки мъж или жена се е случвало това, за което пея в „Чужди мъже“. Идеята за текста е моя, Дали много ми помогна и съм сигурна, че успявам да докосна много сърца.

– Има ли разлика между Славена на сцената и Славена в и жвота?

Има. Много голяма. Ако в живота може би се харесват в повечето случаи скромните момичета, на сцената това не върви. Трябва да имам повече самочувствие, но аз съм доста самокритичен човек, дори не си вярвам винаги. А това е голям минус.

– Мислите ли, че музиката винаги ще присъства в живота ви?

Всичките ми мечти са свързани с пеенето. Не казвам, че не бих вършила и друга работа. Може някога да се наложи да работя друго нещо. Така че в професионалния ми Живот музиката може някога и да не присъства, знае ли човек. Но емоционално -тя винаги ще бъде с мен. И ще направя всичко възможно да пея по-дълго време.

– Кой е най-трудният момент в кариерата ви?

Няма нищо лесно. Като направих дебюта с „Минута невнимание“, никой не знаеше нито песента, нито аз коя съм. Бях уплашена, несигурна в себе си.

– Начинът ви на живот вписва ли се в „Царете на купона“?

Абсолютно. Аз съм много емоционална. Обичам веселбата, приятелите. Като всеки млад човек. Но мога да вляза и в групата на домошарите. Особено като работя дълъг период без почивка. Тогава си мечтая да погледам телевизия, да си легна в 10 ч. вечерта като нормален човек. Но това трае до третата вечер.

– Ако трябва да избирате, като игнорирате цената, между автомобил, мотор или велосипед, какво бихте предпочели?

Автомобил. Обичам сигурността. Имам шофьорска книжка, зад волана се определям като добра. Не винаги спазвам знаците, но без фатални ситуации. С катаджиите засега се „обичаме“, дори съм пяла, за да се измъкна от ситуация.

– Значи вече ви разпознават?

Не винаги. Но е приятно чувство. А в Попово за първи път преди дни раздадох толкова много картички с автографи. И ми беше странно – защото с някои от зрителите съм си играла като дете, учила съм, приятелка съм била. Но с хубавото лесно се свиква и затова внимавам много да не ми се „завие свят“.

– Внимателна или разсеяна?

Казах ви, че съм организиран и подреден човек. Но забелязвам, че в последно време съм малко разсеяна, забравям някои случки. Може да е от многото ангажименти, знам ли! Явно вече ми се налага дадена ситуация да я изхвърлям от главата си и да дам пространство за по-важни неща.

– Мечтателка или реалистка?

Мечтателка със сигурност. Като малка си мечтаех да изнеса в Попово концерт. Това вече стана. Може за някои да е незначителен факт, но за мен мечтата се е превърнала в реалност. И чувството е страхотно. Затова и гледам да не излизам от рамките на мечта-реалност.

– Защо завистта непрекъснато изплува във Вашите среди?

Аз не съм завистлива. И се радвам на успехите на колегите – звъня им, поздравявам ги от сърце. Но не спестявам и това, което не съм харесала. Ценя точно тези хора, които ме критикуват. Комплименти се правят лесно и лицемерно.

– Страхувате ли се от агресивността?

Страхувам се и с много неща не мога да свикна. Приемам ги като недопустими.

– Бихте ли приели предложение от „Плейбой“?

Гледам да не казвам „никога“. Пък и сега чак се замислям над подобна перспектива. Със сигурност зная, че няма да си позволя да направя нещо пошло. Това ще бъде мое правило и при създаване на клиповете. На родителите ми със сигурност ще им бъде малко трудно да ме видят в „Плейбой“, баща ми няма да заподскача от радост, но няма да ми забранят. Имат ми доверие и знаят, че няма да си позволя да ги изложа.

– Какво търсите във връзката с един мъж?

Допирните точки. Любовта и сексът трябва да присъстват. Но без уважение нещата няма как да вървят. А ако и няма какво да си кажем -всичко става безсмислено. Не обичам скандали, но и мен не ме подминават подобни сцени. Аз търся във връзката сигурност и спокойствие. И все пак не се отказвам никога да изненадвам хората, които обичам. Подарявам с удоволствие и, разбира се, се радвам, когато ми правят подаръци. Романтична съм. Харесва ми да виждам радост в очите на хората.

– В мечтите ви има ли мъж, деца, семейство, къща с басейн…

В мечтите – да, в днешната реалност – не. След години искам да имам здраво семейство, деца, колкото мога да издържа – физически, психически, финансово. С моя приятел живеем в къща в Горна баня. Той е мой връстник, има си собствен бизнес. Запознахме се при едно мое участие в Сандански. За мен не е любов от пръв поглед. Той положи доста усилия, за да стигнем до първата ни среща. Но на нея ми бяха необходими само няколко изречения, за да се ,,подпаля“. В работата си имам нужда от някаква емоция, дори и отрицателна. Днес обаче съм изпълнена само от любов и щастие. Дори малко ми е трудно в такова състояние да изпея една тъжна балада.

– Спомняте ли си кога за последно плакахте и се смяхте?

Плаках наскоро. Мен може да ме разстроят дребни неща, а пред значителните съм по-устойчива. Но по принцип съм весел човек, усмихнат. Дори в училище, а аз бях отличника, ме гонеха от часовете, защото трудно се въздържах и всичко ми беше като на шега.

– С веселите хора по-лесно се живее!

Ами, приятелят ми не го признава на глас. Но аз имам увереността, че не го натоварвам. Дори правя компромиси.

– А кога за последно танцувахте?

Вкъщи. На 5 юли мама имаше рожден ден. Ние с нея сме една зодия – Рак. И много си приличаме. Но тя е по-решителната. Винаги ни е стимулирала. Не се бои и от грешки. Рискува. Баща ми предпочита работата да е по-сигурна.

– Обичате кучета, имате си питбул.

Подарък ми е наскоро от Боби и го кръстих на него. Кученцето го гледам аз, храня го, а то явно си знае на кого е кръстено и все при големия Боби ходи. Мен дори посяга и да ме хапе. Наясно съм, че питбулът е опасна порода, но много ми казват, че те са бойци само ако са дресирани като такива и не нападали без причина, особено деца и хора с недъзи. Надявам се да нямам проблеми.

– Кой сезон е любимият ви?

Юли. Лятото вече е в разгара си Не обичам нещата да приключват, август ме натъжава. Лятото го свързвам с морето, водата. Някои обичат да разпускат с масаж, а на мен ми стига душ, вана. Да съм във водна среда.

– Колко време прекарвате пред огледалото?

Много. Нашите ми се смеят. Непрекъснато гримовете ми са под ръка. Жената трябва да изглежда добре, няма право на компромиси, дори и човекът до нея вече да е от години. За Жената няма почивен ден га красотата си, за добрия си вид.

– Ако времето не стига и домашната работа чака. Вие как се справяте с голямата къща?

Истина е, че когато имам много ангажименти, разчитам на помощница. Признавам си – най не обичам да гладя. Майка ми е добра домакиня, приема това като задължение. А аз в кухнята мога да седя с часове, да експериментирам. Като малка колко продукти съм изхабила. Предпочитам постни яденета, но при Боби пържолите и кюфтетата трябва да са налице. Обича българската кухня. И да гледаме по телевизията филми – той екшън, аз нещо по-забавно. Но не ни се случва често. Обаче сега не са ми нужни почивки – искам да работя. Изпитвам удоволствие.

– Пушите доста. Цигарите ве пречат ли на една певица?

Пречат. Зная го, но сме непрекъснато вечер по заведенията. Като се замисля, по-голямата част от певиците пушат. Аз съм отказвала цигарите. Имам воля – цели две години. Лили Иванова например трябва да ни бъде и в това отношение за пример. Обичам бяло вино, но имам ли участие – не си го позволявам. За газираните напитки да не говорим. Мога да си пийна мартини, нещо по-сладко.

– Имате ли идоли?

Има хора, от които зная, че мога да почерпя много опит. Например Сарит Хадад, израелска певица. Глас, който мога да слушам цял ден. Македонеца Тоше Проевски. Той за съжаление вече не е сред живите. Слушам всякакъв стил музика – народна, българска естрада. Възхищавам се на Лили Иванова, Георги Христов, Нели Рангелова, Йорданка Христова. Когато си работил по заведенията, трябва да може и да пееш всичко – хората го искат. Аз се възхищавам и на Тони Стораро, Бони, Софи Маринова…

– Как ще празнувате днес?

Засега нищо не съм организирала. Обикновено като съм на работа вечерта, с настъпването на полунощ се започва празнуването. После малко сън и пак купон. Родена съм в 17,30 ч. Предполагам, че Боби ще направи организацията. Много харесвам плувния басейн в Брезник, нищо чудно и там да празнуваме.

Tags: Славена