„Зная дълго няма да ти падне като мене друга обуздай ме, покажи ми нещо да припадна, да припаднааааа върху теб…“
„Ти си ми късал дрехитеееее, сега ти късам чехлитеееее и тази вечер тръгвам на лов да търся някой нооооооооооов. „
Не е необходимо да мислите кой знае колко, за да се сетите, че това са текстове от чалга песни. Пошли, грозни, плитки, елементарни, безвкусни, тъпи, малоумни – какъвто и етикет да им сложите, няма да сгрешите. Такива са и хората, които слушат тази музика. Дали ще изброите горните епитети в обратен ред или ще прибавите и нещо ново е без значение. Пак ще е вярно. Но аз бих прибавила само още един – болни. Това са болни хора, а слушането на чалга е диагноза. Мозъците на тези нещастни души спират развитието си само не един етап. Четири гънки, не повече. Една да яде, една за да ходи до тоалетната, една за да слуша песните на фолкаждийките и една, за да им подражава. Стига толкова. За да си чалга фен не ти е необходимо много. А щастието…Щастието е да пипнеш идола, или идолката и най-вече да имаш като нейната рокля. Ето едно болно чалга създание, което не може да избяга от своето чалга съзнание.
тя си мисли 4е можи да пее , ако там е кости само тогава се полу4ава песен. сама нееееее
*Това са болни хора, а слушането на чалга е диагноза* –
и какво от това. ти нали не лягаш с такъв(такава), болестта си е тяхна , не твоя. те са щастливи – нали не си мислиш, че трябва да са като теб. И защо въобще си мислиш, че това е проблем – щастието на НЯКОЙ НЯКЪДЕ?
И нали няма нищо общо красотата, популярността и др.под.??
А ако се вгледаш в роклите – трябва да си с изкривено съзнание и/или поглед за да твърдиш, че роклите са еднакви…